Из официалната справка:
„Никола Маринов Николов е български общественик, писател емигрант, политолог. Роден на 30 юли 1920 г. в гр. Видин. Завършва френския колеж в София.
През 1944 г. участва във Втората св. война като артилерийски офицер и е награден с два ордена за храброст.
След завръщането му от фронта (1945 г.) е репресиран (въдворен е в Дупница, Радомир, Дирекция на милицията) и попада във Военния затвор в София.
През 1945 г. е приет в Медицинския факултет на Софийския университет, където учи четири години, след което е принуден да напусне.
По политически причини е задържан във Видинския, Врачанския и Плевенския затвор, преминава и през лагера "Богданов дол".
Изселен е със семейството си в с. Йордан Йовково, Добричко.
От 1969 г. се установява постоянно местожителство в САЩ. Завършва Портландския щатски университет /Орегон/, със специалности "Централни Европейски науки" и "Изкуство". Завършва успешно университетските курсове по политически науки на професор Франк Мънк, преподавател в Сидней /Австралия/, Флорида и Портландсия щатски университет.
Книгите му "Тайните протоколи" "Четиредесетте безотговорни дни" 1944 "Светът под микроскоп" "Световната конспирация" I и II част, "Новият ред" и "Маските на величията" са преведени на френски, немски, испански, английски, руски, индийски, арабски и турски език.
Никола М. Николов умира при неизяснени обстоятелства през 1997 г., вероятно отровен.”
А сега нещо от моите спомени.
Беше през 2002 година, ако не ме лъже паметта. Събрахме се на Мадара, приятели и съмишленици. Присъстваше и Здравко Даскалов, племенник на Николов, мой добър приятел. И там, пред хижата седнахме на една маса за по бира. От дума на дума попитах Здравко как точно е починал вуйчо му. Здравко отговори без заобикалки: - „Отровиха го”. Ще се опитам по памет да преразкажа.
Николов и съпругата му седели в хола на своето софийско жилище и си говорели. По едно време Николов спрял да отговаря, а от очите му потекли сълзи. Съпругата му веднага се обажда на техен познат лекар във Военномедицинска академия и го откарали в болницата. На сутринта й съобщили, че е починал. Инсулт.
- Толкова ли не можахте да спасите моя Кольо – рекла жената.
- Ние от инсулта щяхме да го спасим, но не беше само това. Той вече нямаше бъбреци – отговорил лекарят. - Отровили са го.
Каква е предисторията? Около месец преди това в дома на Николов пристига някаква жена. Представя се за негова почитателка. И тъй като той боледувал, „почитателката” му донесла буркан с акациев мед, да се възстанови по-бързо. Възстановила го, завинаги.
Заради този свой разказ Здравко Даскалов плати с живота си. В самия център на София, в началото на бул. „Дондуков” когато пресичал, той бил прегазен от две коли, една след друга. Може би нещастна случайност? Може би, ама надали. Просто защото шофьорите и на двата автомобила и до днес са неизвестни. Също както до днес са „неизвестни” и побойниците, пребили проф. Янко Янков пред самата Съдебна палата.
Та това е нашата бандитска България. Територия, управлявана от бандити. Територия, в която безнаказано биват убивани световно известни учени. Където всеки всекиго може да пребие или убие и да остане неизвестен. Да остане безнаказан. Това е нашият бандитски свят, управляван от глобалистите, от слугите на Княза на този свят, както Христос нарича Сатаната. Убийствата и терорът стават все по-брутални, все по-нагли. Управниците ни все по-малко се съобразяват с писаните и неписани закони. Безнаказаността расте.
Докога?

Кой е този, който ще седне да трови един 77- годишен старик? И защо ще газят родственика му?

Не че съм кримниналист, ама поне толкова знам: за убийство е нужен най- вече МОТИВ. Сериозен мотив! А мотиви в случая няма, защото Николов беше попреписал някои трудове на Розенберг и нищо повече. За неофашизъм и конспиративни теории, омешани в еклектична каша, в наши дни не убиват.

А пък неговият родственик си е чиста проба анонимна нула от тълпата. А пък параноята е голямо зло, затова аз повече няма да ви мъча...